Информация за трудовия пазар: България

Национално ниво - България

^{* Посочените в настоящия доклад години варират, тъй като данните се основават на най-актуалната налична информация за всеки показател към декември 2024 г.}

Пазар на труда

Към 1 януари 2024 г. в България живеят около 6,4 милиона души. През 2022 г. брутният вътрешен продукт на жител е 13 300 EUR, което е с 62,4 % по-малко от средната стойност за ЕС-27 от 35 400 EUR на жител. Между 2018 г. и 2022 г. БВП на глава от населението се е увеличил с 66 %.

^{Note: nama_10r_2gdp, Statistics | Eurostat (europa.eu)}

През 2023 г. повече от 3,1 милиона души са активно заети на пазара на труда в България . Равнището на заетост е 70,7 %, което е почти равно на средната стойност за ЕС-27 и е с 3 процентни пункта по-високо в сравнение с 2018 г. През 2023 г. коефициентът на заетост при жените е 67,4 %, при мъжете — 73,9 %, а при младите хора — 18,8 %, като само при жените този коефициент е по-висок от средния за ЕС, а при мъжете и младите хора е по-нисък от средния за ЕС.

^{Note: lfst_r_lfe2emprt, data refer to working age population (15-64), youth age group (15-24)  Statistics | Eurostat (europa.eu)}

През 2023 г. равнището на безработица е почти равно на регистрираното през 2022 г. През 2023 г. безработицата се връща на равнището отпреди пандемията — 5,3 % през 2018 г. и 4,2 % през 2019 г. Равнището на безработица е постоянно под средното за ЕС-27. През 2023 г. безработицата е с 1,7 процентни пункта по-ниска в България, отколкото в ЕС-27.

През 2023 г. 99,6 % от активната работна сила се намира в България, а 0,3 % в трети държави. Считано от 2023 г., най-големият дял от работната сила в ЕС-27 е от съответната държава (средно 85 %), а средният дял на работната сила от чужди държави е по-малък (4,3 % от други държави — членки на ЕС, и 10,5 % от трети държави).

През 2022 г. най-много служители работят в сферата на търговията на едро и дребно; ремонт на моторни превозни средства и мотоциклети (24 %), следвани от преработващата промишленост (23,5 %), транспорта и складирането (7,2 %) и строителството (7,2 %). Що се отнася до броя на предприятията, с най-голям дял са търговията на едро и дребно, ремонта на моторни превозни средства и мотоциклети (36,6 %), професионалните, научните и техническите дейности (12,9 %) и производството (8 %).

В България най-голям дял от служителите (25,9 %) работят в големи дружества с повече от 250 служители. Тези дружества представляват едва 0,2 % от всички предприятия в страната, като броят им е едва 767. От заетите лица 20,5 % работят в средни предприятия с 50 до 249 служители, 12,4 % — в малки предприятия с 20 до 49 служители, 9,5 % — в малки предприятия с 10 до 19 служители и 3,4 % — в микропредприятия с не повече от 9 служители.

Свободни работни места

През 2024 г. най-голям недостиг на работна ръка се отчита в следните професионалните групи: Работници в производство на храни, дървени изделия, облекло и сродни на тях, здравни специалисти и приложни специалисти в здравеопазването. От друга страна, професионалните групи с най-много излишък на работна ръка са стопански и административни приложни специалисти, продавачи и специалистите по природни и технически науки.

Прочетете повече за недостига и излишъка на работна ръка в Европа: Недостиг и излишък на работна ръка в Европа през 2023 г. | Европейски орган по труда (europa.eu)

Процент на свободните работни места

Относно процента на свободните работни места (определен като брой свободни работни места, в процентно изражение от общия брой заети длъжности и свободни работни места), през 2023 г. той е 0,8 % в промишлеността, строителството и услугите, което е с 2 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС-27. Този процент се увеличава с 0,1 процентни пункта в сравнение с 2022 г. и все още е над равнището преди 2020 г., когато е едва 0,9 %.

^{Note: jvs_a_rate_r2, Statistics | Eurostat}

Секторите с най-висок процент на незаети работни места са дейностите в областта на човешкото здраве и социалната работа; образованието; изкуствата, развлеченията и отдиха; публичната администрация и отбраната; задължителното социално осигуряване; административните и спомагателните услуги.

^{Note: jvs_a_rate_r2, Statistics | Eurostat}

Широко използвани портали за работа

Работни заплати

Минимална работна заплата

От 1 януари 2024 г. законоустановената минимална работна заплата в България е определена на 477,04 EUR.

Средни месечни брутни и нетни доходи

През 2023 г. брутните средни доходи на едно лице възлизат на 1 005 EUR, а средната стойност за ЕС-27 е 3 417 EUR. Еквивалентната нетна работна заплата в България възлиза на 780 EUR, в сравнение с 2 351 EUR в ЕС-27. В сравнение с 2018 г. брутните средни доходи се увеличават със 71,8 % в България и с 19,8 % в ЕС-27. През същия период нетните заплати се увеличават със 71,8 % в България и с 22,1 % в ЕС-27.

^{Note: earn_nt_net, Single person earning 100% average, annual rates transformed into 12 monthly payments. Statistics | Eurostat (europa.eu)}

Тенденции

Отидете директно на Остаряваща работна сила | Цифров преход | Очаквано групиране или западащи сектори | Участие на жените на пазара на труда | Гъвкави условия на труд | Екологичен преход | Имиграция | Недостатъчен брой предложения за работа за осигуряване на заетост на търсещите работа | Недостатъчен брой търсещи работа лица с необходимите умения | Въпроси, свързани с възнаграждението (напр. минимална работна заплата, жизнен минимум, помощи) | Друго | Изходяща миграция | Работа през платформа | Дистанционна работа | Умения, които се очаква да увеличат или намалят търсенето | Обучение, стажове и практики | Безработица | Работници с увреждания | Липса на припокриване на предпочитанията на работниците и работодателите по отношение на заетостта и условията на труд

Остаряваща работна сила

Северозападен регион — населението на малките населени места/села е застаряващо и със заседнал начин на живот; младите хора се преместват в големите населени места. В машиностроителния сектор се отчита увеличение на средната възраст на работниците. Поради непривлекателния характер на работата има недостиг на млади хора, а образователната система не подготвя нови кадри.

Североизточен регион — въз основа на общата тенденция за застаряване на населението работодателите обикновено предпочитат да наемат лица в трудоспособна възраст без здравословни проблеми или социални отговорности, например грижи за деца, болни родители и др. За предпочитане са младите хора, които притежават по-висока компетентност в областта на цифровите технологии.

Южен централен регион — населението на малките градове в Южния централен регион застарява. След завършване на средното си образование младите хора се насочват към големите градове, за да продължат образованието си, и остават там в търсене на работа или заминават за други държави от ЕС, а това води до недостиг на млади хора, готови да се включат в пазара на труда.

Югоизточен регион — голям процент.

Цифров преход

Северозападен регион — изисквания за ниво на квалификация в областта на цифровите технологии — начално, средно, напреднало ниво в зависимост от сектора на труда. Изключително важно за работещите в публичната администрация и в отраслите, в които има недостиг на работна ръка и работодателите са предприели действия за автоматизиране на производствения процес.

Южен централен регион — развитието на цифровите технологии е необходимост, която подобрява ефективността и достъпността на обществените услуги. Подобрява се оперативната съвместимост на информационните системи.

Югоизточен регион — изисквания за нивото на владеене на цифрови умения — начално, средно, напреднало ниво.

Очаквано групиране или западащи сектори

Северозападен регион — увеличава се търсенето на здравни работници, работници в сектора за производство на облекла, строителни работници.

Северен централен регион — някои предприятия не могат да започнат дейност поради липса на работна ръка, предимно в леката промишленост, производството и услугите/търговията.

Участие на жените на пазара на труда

Северозападен регион — работодателите избягват да наемат майки с малки деца, тъй като на тях често им се налага да отсъстват от работа. Търсещите работа лица с малки деца предпочитат работните места да са в населеното място, с работно време от 08:00 до 17:00 ч. и работна седмица от понеделник до петък.

Южен централен регион — участието на жените на пазара на труда (майки с малки деца) предполага сключването на трудови договори с намалено работно време, което съответства на обучението на децата в училищата и детските градини.

Югоизточен регион — с по-висок процент на заетост и активно участие в търсенето на работа.

Северен централен регион — много работодатели в различни икономически сектори и дори в традиционно доминирани от мъжете професии се насочват към наемане на жени. Жените са по-търсени заради личните си качества, например дисциплина, коректност, гъвкавост и по-добра способност за адаптиране.

Гъвкави условия на труд (свързани например с продължителността на работното време, работното място или вида на договора)

Северозападен регион — работодателите трябва да обявяват дали предлагат работното време на смени или редовно работно време, срочни или безсрочните договори и стационарния режим на работа.

Югоизточен регион — налични са възможности за дистанционна работа.

Югозападен регион — търсещите работа лица, регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ търсят възможности за гъвкаво работно време, непълно работно време. Често се посочва необходимостта от хибриден модел на работа — (от офиса и от дома).

Екологичен преход

Югоизточен регион — екологичният преход се наблюдава най-често в публичната администрация чрез въвеждането на електронно управление, обмен на данни и комуникация чрез електронни платформи за държавно управление, използвани както от частния, така и от публичния сектор.

Имиграция (от ЕС, от трети държави)

Северозападен регион — гражданите на трети страни са заети предимно в селското стопанство — земеделието и животновъдството, както и в месопреработването. Украински граждани с установен статут са наети в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, както и в предприятия за производство на облекло. Чуждестранните студенти, завършили медицина, започват работа в здравни заведения.

Южен централен регион — интересът на граждани от трети държави към пазара на труда в Южния централен регион и по-конкретно в Пловдивския район се увеличава. Поради недостига на работна ръка работодателите все по-често търсят персонал от трети държави.

Югоизточен регион — през летните месеци гражданите на трети държави постъпват на сезонна работа за периоди до 9 дни и до 9 месеца. Това е отчетлива тенденция в региона.

Недостатъчен брой предложения за работа за осигуряване на заетост на търсещите работа

Северозападен регион — налице са предложения за работа, но те не отговарят в достатъчна степен на желанията на търсещите работа по отношение на заплащането, работното време, работната среда.

Южен централен регион — град Пловдив се откроява като икономически център на най-голямата промишлена зона в България с преобладаващо участие на чуждестранни дружества в леката и тежката промишленост. Предприятията изпитват недостиг на техници, машинни оператори и монтажници със средно образование и привличат търсещи работа лица от икономически изостанали региони (Смолян, Кърджали и др., където миграцията към вътрешността на страната и държавите от ЕС е голяма), както и граждани от трети държави.

Югозападен регион — има голям брой регистрирани търсещи работа лица с висока квалификация и умения, а обявените свободни работни места са за длъжности, изискващи по-ниска квалификация.

Недостатъчен брой търсещи работа лица с необходимите умения

Северозападен регион — има несъответствие между изискванията за заетост, свързани с предлаганите длъжности, и образованието, уменията и професионалния опит на търсещите работа. Има недостиг на лекари, медицински лабораторни техници, медицински сестри, акушерки, фармацевти, готвачи, машинни инженери, електротехници, шофьори, програмисти, специалисти в областта на информационните технологии, заварчици, машинни оператори, квалифициран персонал за пътно строителство.

Южен централен регион — в Пловдив се засилва търсенето на работна ръка в сектора на здравеопазването, забелязва се недостиг на здравни специалисти в болниците и ДКЦ, липсват и кадри с подчертано техническа насоченост (електротехници, механици, водопроводчици и др.). В област Смолян, където туристическият сектор е основният, липсата на кадри с необходимите професионални знания и умения в областта на ресторантьорството и туризма предполага търсене от трети страни.

Югоизточен регион — да. Приблизително ¼ от регистрираните търсещи работа лица. Големият дял сред търсещите работа лица с по-ниско образование и без квалификация (56 %) създава трудности за предприятията и възпрепятства растежа на инвестициите, особено в секторите с висока добавена стойност.

Въпроси, свързани с възнаграждението (напр. минимална работна заплата, жизнен минимум, помощи)

Северозападен регион — много от предлаганите работни места са нископлатени. Интересът към тях е слаб — в много случаи те са на равнище минимална работна заплата (или малко над нея), а също и без допълнителни социални обезщетения. Някои работодатели предпочитат да наемат хора на субсидирани работни места.

Югоизточен регион — по-голямата част от предлаганите работни места са нископлатени и интересът към тях е малък.

Югозападен регион — декларираните от работодателите заплати са недостатъчни за покриване на месечните разходи на работниците.

Друго 

Общият показател за бизнес климата в България намалява през третото тримесечие на годината. Влошаване на нагласите е отчетено в секторите на производството, строителството и услугите, а в търговията на дребно показателят остана близо до нивото от предходното тримесечие. Делът на предприятията, които определят недостига на работна ръка като ограничаващ фактор за растежа, остава близо до някои от високите стойности, регистрирани в миналото. В същото време делът на предприятията с недостатъчно търсене се увеличава, което е признак за намаляване на броя на свободните работни места. Според проучване на Националната агенция по заетостта сред работодателите относно нуждите им от работна сила през следващите 12 месеца страната ще търси 262 хиляди работници и специалисти, от които повече от 87 % за заместваща заетост, а само 13 % за новооткрити позиции. Най-голямо се очаква да бъде търсенето на работници и специалисти в областта на строителството, следвано от машинни оператори, учители и преподаватели, медицински сестри и лекари.

Изходяща миграция

Северозападен регион — има такива от малки към големи населени места.

Южен централен регион — в райони, като Смолян и Кърджали, част от Южния централен район, през последните години се наблюдава тенденция на емиграция на населението към по-развитите икономически центрове, което е предпоставка за намаляване на населението в трудоспособна възраст и липса на работна ръка. В област Кърджали шивашкият бранш е с тенденция да заема най-голям пазарен дял поради срива на машиностроителните предприятия, които в момента са структуроопределящи.

Югоизточен регион — миграция от малките населени места към големите градове. Високи нива на урбанизация.

Работа през платформа

Южен централен регион — интересът и необходимостта от работни платформи стават все по-осезаеми.

Югоизточен регион — чрез уебпорталите на работодателите.

Северен централен регион — по-голямата част от младите хора търсят работа онлайн или работа от дома.

Remote work

През 2023 г. 1,8% от заетите лица в България са работили понякога от вкъщи при 13,3% в ЕС27. Освен това 1% от заетите лица в България обикновено работят от вкъщи, докато в ЕС27 той е 8,9%.

^{Note: lfsa_ehomp, Product - Datasets - Eurostat}

Умения, които се очаква да увеличат или намалят търсенето

Северозападен регион — „меки“ умения; професионален международен опит; липса на цифрови умения; свободно владеене на чужд език.

Югоизточен регион — социални умения; професионален международен опит.

Обучение, стажове и практики

Северозападен регион — налице са възможности чрез мерките за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, както и чрез Програмата за развитие на човешките ресурси. В някои случаи е трудно да се удовлетвори желанието на работодателите да наемат стажанти, тъй като не се намират търсещи работа лица с необходимата специалност или професионална квалификация.

Южен централен регион — основните работодатели в региона предоставят възможности за стаж на завършващи и докторанти.

Югоизточен регион — чрез програми и мерки за заетост и обучение по Закона за насърчаване на заетостта и проекти по Програмата за развитие на човешките ресурси за периода 2021—2027 г.

Безработица (напр. дългосрочна, сред младите хора, жените, структурна безработица или безработица сред ниско квалифицирани работници)

Северозападен регион — има висок относителен дял на дългосрочно безработните лица, хора на възраст над 50 години и хора без образование и/или квалификация. Дългосрочна безработица се наблюдава и сред безработните лица от населени места, отдалечени от общинските центрове.

Южен централен регион — безработицата се характеризира с голям брой хора от уязвими групи на пазара на труда: дългосрочно безработни, хора с увреждания и хора на възраст над 50 години.

Югоизточен регион — в различни съотношения.
Безработицата в България остава ниска и се определя като предимно структурна, тъй като се дължи на несъответствието между търсените на пазара умения и уменията, притежавани от търсещите работа лица.

Работници с увреждания

Северозападен регион — необходимо е да се създадат финансови стимули за работодателите да наемат хора с увреждания. В повечето случаи е трудно да се намери работа за търсещите работа лица поради ограниченията в способността им да работят и поради правните утежнения за осигуряване на допълнителна закрила в случай на необходимост от освобождаване от определени изисквания. Самите хора с увреждания предпочитат почасова работа, работа от разстояние или работа от дома.

Североизточен регион — на отворения пазар на труда няма достатъчно свободни работни места за работната сила. Работодателите често имат специфични изисквания за запълване на работните места.

Южен централен регион — все по-трудно е да се намери работа за хора с увреждания на първичния пазар на труда. Работодателите трябва да получават финансови стимули, за да наемат повече хора от групата на хората в неравностойно положение. Стимулите следва да бъдат пропорционални на срока на гарантираната заетост.

Югоизточен регион — включване в субсидирана заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта и проекти по Програмата за развитие на човешките ресурси за периода 2021—2027 г.

Липса на припокриване на предпочитанията на работниците и работодателите по отношение на заетостта и условията на труд

Северозападен регион — налични са голям брой мобилни работни места, далеч от градовете, където е съсредоточена голяма част от населението. Заплащането, предлагано от работодателите, не удовлетворява търсещите работа. Голяма част от предлаганата работа е на смени, а търсенето обикновено е за работа на редовна смяна с почивни дни в края на седмицата.

Североизточен регион — налице е нарастваща тенденция на неудовлетворност сред работодателите и търсещите работа по отношение на заплащането, работното време и условията на труд. Предложенията за работа включват предимно минимална или малко по-висока от минималната заплата, а това силно демотивира кандидатите за работа.

Южен централен регион — общата тенденция е, че е все по-трудно да се удовлетворят интересите на работодателите и търсещите работа по отношение на работното време, заплащането, работното време и условията на труд.

Югоизточен регион — предлагат се много възможности за работа, които предполагат мобилност и се намират далеч от градовете, където е концентрирана значителна част от населението. Заплатите, предлагани от работодателите, не удовлетворяват търсещите работа. Значителна част от наличните работни места са на смени, а търсещите работа се интересуват повече от работа на редовни смени с почивни дни.

Югозападен регион — съществува несъответствие между условията на труд, посочени от работодателя при наемането на служители, и действителните условия. Налице е несъответствие между изискванията на работодателя и предпочитанията на служителите при изпълнение на техните задължения

Северен централен регион — повечето млади хора търсят работа онлайн или работа от дома, а от друга страна, малка част от фирмите в региона ги предлагат.

Северозападен регион

Със своите 671 502 жители Северозападният регион има дял от около 10,4 % от населението в България през 2023 г.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението, коригиран спрямо равнищата на цените (паритета на покупателната способност), в Северозападния регион е с дял от 24 % от средния за ЕС-27, което е доста под средното равнище за страната — 37,6 %.

Основният проблем в Северозападна България е икономическата изостаналост и застаряването на населението, а това не създава условия за ефективно функциониране на пазара на труда и увеличаване на свободните работни места. Работодателите са съсредоточени в регионалните центрове и по-големите общини. От трудоспособното население на региона 20% има висше образование, 65 % — средно, а 15% — основно или по-ниско. Има три висши учебни заведения, в които се обучават специалисти по медицина, преподаватели, пилоти и инженерно-технически състав за авиацията. Заетите лица в региона са предимно в сферата на търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството — около 31 %, следвани от работещите в държавната администрация образованието, здравеопазването и социалните дейности — 25 %, и промишлеността — 18 %. Наемат се работници от местния пазар на труда, както и граждани на трети държави. Основният език, който използват дружествата, е български.

През 2023 г. повече от 277 000 души са активно заети на пазара на труда в Северозападния регион. От тях 25,2 % са с висше образование, 66,1 % — със средно образование, а 8,7 % — с основно образование. Равнището на заетост в Северозападния регион през 2023 г. е 44,3 %, което е с 9 процентни пункта по-ниско от средното за страната и запазва нивото си от 2022 г.

Равнището на заетост при жените през 2023 г. е 39,5 %, при мъжете е 49,5 %, а при младите хора — 16,3 %, като всички те са под средното за страната.

^{Note: lfst_r_lfe2emprt, Statistics | Eurostat (europa.eu), data refer to age group 15 years or over}

Равнището на безработица в Северозападния регион е 7,8 %, което е с 3,5 пункта по-високо от средното за страната през същата година и запазва нивото си от предходната година.

^{Note: lfst_r_lfu3rt, Statistics | Eurostat, data refer to age group 15 years or over}

Свободни работни места

Свободни работни места: учители, продавачи, работници, шивачи, заварчици, монтьори, техници, социални работници, социални асистенти, машинни оператори (в металообработването и др. дейности), чистачи, строителни работници, шлосери, електротехници

Недостиг на кадри

Налице е недостиг на лекари, асистенти в медицински лаборатории, акушерки, фармацевти и помощник-фармацевти, готвачи, машинни инженери, електротехници, шофьори, програмисти, специалисти в областта на информационните технологии, заварчици, шивачи, машинни оператори, квалифициран персонал в пътното строителство.

Излишък от кадри

Излишък от кадри: неквалифицирани работници, лица без образование, лица със здравословни проблеми.

Северен централен регион

Със своите 686 334 жители Северният централен регион има дял от около 10,6 % от населението на България през 2023 г.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението, коригиран спрямо равнищата на цените (паритета на покупателната способност), в Северния централен регион е с дял от 25,1 % от средния за ЕС-27, което е доста под средното равнище за страната — 37,6 %.

Обликът на пазара на труда в региона се обуславя от търсенето и предлагането в големите областни центрове и по-големите общини. В региона има четири университетски центъра — в общините: Велико Търново, Русе, Габрово и Свищов. Обучават се специалисти в областта на педагогиката, хуманитарните науки, инженерните и техническите специалисти, специалисти по счетоводство и застраховане, управление и контрол. В региона се намира най-голямото военно училище в страната.

Много от определящите структурата предприятия в региона оптимизираха персонала си през последната година и тази тенденция продължава и през следващата 2025 г. Причините са от различно естество, включително икономически нестабилна ситуация, липса на персонал, автоматизация и роботизация на процесите, все по-широко използване на изкуствен интелект. Безработицата сред младите хора е трайно на много ниски нива. Много от дружествата предлагат обучение на работното място или в установените фирмени центрове. Дружествата в областта на промишлеността, хотелиерството и ресторантьорството са склонни да наемат работници/служители от други държави — нискоквалифицирани за работнически позиции и висококвалифицирани технически служители за ръководни позиции.

През 2023 г. повече от 311 100 души са активно заети на пазара на труда в Северния централен регион. От тях 28,6 % са с висше образование, 61 % — със средно образование, а 10,4 % — с начално образование. Коефициентът на заетост в Северния централен регион е 49,2 % през 2023 г., което е с 4,1 процентни пункта по-ниско от средното за страната в България и запазва нивото си от 2022 г.

Равнището на заетост при жените през 2023 г. е 44,6 %, при мъжете е 54,2 %, а при младите хора — 20,2 %. Коефициентът на заетост при жените и мъжете е под средния за страната, а коефициентът на заетост при младите хора е над средния за страната.

^{Note: lfst_r_lfe2emprt, Statistics | Eurostat (europa.eu), data refer to age group 15 years or over}

Коефициентът на безработица в Северния централен регион е 6 % през 2023 г., което е с 1,7 пункта по-високо от средното за страната през същата година и запазва нивото си от предходната година.

^{Note: lfst_r_lfu3rt, Statistics | Eurostat, data refer to age group 15 years or over}

Свободни работни места

Свободни работни места: шивачи, учители, лекари, медицински сестри и лаборанти, санитари, социални работници, оператори на машини в автомобилната, мебелната и машинната промишленост, техници, механици, монтажници, продавачи.

Недостиг на кадри

Недостигът на работна ръка е основно в търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, образованието, здравеопазването, социалните услуги, леката промишленост, шивашката промишленост, мебелната промишленост, машиностроенето и металообработването, автомобилната промишленост.

Излишък от кадри

При жените процентът на регистрираните безработни е по-голям, отколкото при мъжете. Освен това регистрираната безработица сред хората на възраст над 50 години е по-голяма.

Североизточен регион

Със своите 823 884 жители Североизточният регион има дял от около 12,8 % от населението на България през 2023 г.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението, коригиран спрямо равнищата на цените (паритета на покупателната способност), в Североизточния регион е с дял от 29,1 % от средния за ЕС-27, което е доста под средното равнище за страната — 37,6 %.

Пазарът на труда в Североизточния регион е силно повлиян от третата по големина община в страната — Варна. Туризмът, предимно морският, е силно развит във Варна и черноморските области Варна и Добрич. Това е и най-големият район за производство на зърно в страната и свързаните с него преработвателни сектори. В региона преобладава сезонната заетост, за която работодателите от сектора на хотелиерството и ресторантьорството и селското стопанство обявяват заплати, най-често в диапазона 933—1 100 BGN. Това е един от основните фактори, които водят до набиране на персонал главно от трети държави (Украйна, Северна Македония, Киргизстан, Молдова, Турция и др.). Най-често моделът за набиране на персонал е „модел за поетапно наемане“ — по документи, лично събеседване и практически тест. Има дружества с изнесено производство, които работят основно на английски и немски език — в областта на ИТ услугите и поддръжката с възможност за хибриден режим на работа. В региона има 6 университета, 1 колеж и 1 университетски филиал, в които се подготвят специалисти в области като икономика и управление, медицина, педагогика, инженерни и технически кадри, специалисти за военния и гражданския флот.

През 2023 г. повече от 400 800 души са активно заети на пазара на труда в Североизточния регион. От тях 32 % са с висше образование, 51,6 % — със средно образование, а 16,3 % — с основно образование. Равнището на заетост в Североизточния регион е 54,3 % през 2023 г., което е еднакво със средното за страната и с нивото от 2022 г.

Равнището на заетост при жените през 2023 г. е 46,8 %, при мъжете — 62,5 %, а при младите хора — 19,8 %. Коефициентът на заетост при жените е под средния за страната, а коефициентът на заетост при мъжете и младите хора е над средния за страната.

^{Note: lfst_r_lfe2emprt, Statistics | Eurostat (europa.eu), data refer to age group 15 years or over}

През 2023 г. равнището на безработица в Североизточния регион е 4,5 %, което е еднакво със средното за страната за същата година и с нивото от предходната година.

^{Note: lfst_r_lfu3rt, Statistics | Eurostat, data refer to age group 15 years or over}

Свободни работни места

Дружествата, които обявяват свободни работни места, са от различни сектори на икономиката. Ориентировъчно разпределение по сектори и професии: сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ — готвач, сервитьор, камериер, администратор; сектор „Търговия“ — продавач-консултант, касиер; сектор „Услуги“ — счетоводител, технически секретар; сектор „Информационни технологии“ — разработчик на софтуер, поддръжка на компютърни мрежи, специалист по програмиране; сектор „Производство“ — машинен оператор, механик, монтьор, техник; сектор „Образование“ — учител в училища и детски градини, ресурсен учител, психолог, помощник-възпитател.

Недостиг на кадри

През летния сезон се съобщава за недостиг на персонал в областта на туризма и селското стопанство. Лицата, които имат опит и желаят да работят в тази област, упражняват дейност предимно в чужбина. Има постоянен недостиг на здравни специалисти, особено в по-малките многопрофилни и в големите болници.

Излишък от кадри

Налице е излишък на работна ръка главно в професии, които се характеризират с ниска производителност, което се компенсира с автоматизация и нови технологии.

Югоизточен регион

With 948 410 inhabitants, Yugoiztochen (South East) represented about 14.7% of the population in Bulgaria in 2023.

Със своите 948 410 жители през 2023 г. Югоизточният регион има дял от около 14,7 % от населението в България.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението, коригиран спрямо равнищата на цените (паритета на покупателната способност), в Югоизточния регион е с дял от 33,6 % от средния за ЕС-27, което е под средното равнище за страната — 37,6 %.

Пазарът на труда в Югоизточния регион е силно повлиян от близостта до южното черноморско крайбрежие и границата с Турция, от една страна, и все още действащите въглищни централи, от друга. Търсенето и предлагането имат силно изразен сезонен характер и са насочени към летните месеци. В туризма и селското стопанство се наемат кадри от цялата страна и граждани на трети държави. Основният език, използван в дружествата, е български, а през летните месеци се търсят хора, които владеят чужди езици. Сериозно предизвикателство в региона е преходът към нисковъглеродна икономика, който е свързан със сериозни инвестиции и преквалификация на работната сила.

През 2023 г. повече от 438 900 души са активно заети на пазара на труда в Югоизточния регион. От тях 24,5 % са с висше образование, 60,1 % — със средно образование, а 15,4 % — с основно образование. Равнището на заетост в Югоизточния регион през 2023 г. е 52,7 %, което е еднакво със средното за страната за същата година и с нивото от 2022 г.

Равнището на заетост при жените през 2023 г. е 45,5 %, при мъжете — 60,7 %, а при младите хора — 17,9 %. Равнището на заетост при жените и младите хора е под средното за страната, а при мъжете е над средното за страната.

^{Note: lfst_r_lfe2emprt, Statistics | Eurostat (europa.eu), data refer to age group 15 years or over}

Равнището на безработица в Югоизточния регион е 4,6% през 2023 г., което е еднакво със средното за страната за същата година и с нивото от предходната година.

^{Note: lfst_r_lfu3rt, Statistics | Eurostat, data refer to age group 15 years or over}

Свободни работни места

През летните месеци най-търсени са професиите в областта на хотелиерството и ресторантьорството, както и свързаните с тях дейности, транспорт и услуги (бармани, сервитьори, администратори, готвачи, спасители). През останалата част от годината това са машинни оператори за големите дружества с персонал над 250 човека, учители, водачи на автобуси, кондуктори, търговски консултанти на дружества, охранители за средните и големите дружества.

Недостиг на кадри

Наблюдава се сериозен недостиг на сезонни работници за предприятия с дейност в областта на производството на кабели, металообработване, металургия, транспортни предприятия.

Излишък от кадри

Не се наблюдават такива.

Югозападен регион

Със своите 2 016 554 жители Югозападният район има дял от около 31,3% от населението на България през 2023 г.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението, коригиран спрямо равнищата на цените (паритета на покупателната способност), в Югозападния регион е с дял от 58,8 % от средния за ЕС-27, което е доста над средното равнище за страната — 37,6 %.

Районът попада в категорията „региони в преход“ и е единственият в страната с такъв статут. Това го прави равностоен на повечето европейски региони по отношение на възможностите за намиране на качествени работни места. На пазара на труда доминира столицата, където са съсредоточени 43 % от работещото население на страната. В столицата е силно развита пазарът на специалисти в областта на ИТ, търсят се висококвалифицирани специалисти в областта на високите технологии, машиностроенето, химическото производство, финансовите и банковите услуги, инженерството и логистиката. В региона има и области с висока безработица, например областите Благоевград и Кюстендил, където пазарът на труда е силно повлиян от трансграничната и транснационалната трудова миграция към Гърция и ЕС. Логистичната дейност е силно развита в Софийска област, където редица международни дружества имат складове и производствени бази.

Повечето големи и средни предприятия работят на български и английски език. За да наемат персонал, повечето дружества в областта разчитат на специализирани агенции за набиране на персонал.

През 2023 г. повече от 1 037 000 души са активно заети на пазара на труда в Югозападния регион. От тях 43,8 % имат висше образование, 50,2 % средно образование, а 6 % са с основно образование. Коефициентът на заетост в Югозападния регион през 2023 г. е 58,3%, което е с 5 процентни пункта по-високо от средното за страната и запазва нивото си от 2022 г.

Равнището на заетост при жените през 2023 г. е 54,2 %, при мъжете — 62,7 %, а при младите хора — 19,1 %, което е над средното за страната.

^{Note: lfst_r_lfe2emprt, Statistics | Eurostat (europa.eu), data refer to age group 15 years or over}

Равнището на безработица в Югозападния район през 2023 г. е 3,5 %, което е еднакво със средното за страната за същата година и с нивото от предходната година.

^{Note: lfst_r_lfu3rt, Statistics | Eurostat, data refer to age group 15 years or over}

Свободни работни места

Най-търсените специалисти и квалифицирани работници в областта са: здравни специалисти; психолози; специалисти по софтуер; преподаватели; медицински сестри; учители; фармацевти; машинни инженери; строители; строителни техници; шивачи; счетоводители; машинни оператори; графични дизайнери; дърводелци и др.

Недостиг на кадри

Съобщава се за недостиг на работна ръка както за длъжности, изискващи специфични умения в сектора на информационните технологии, финансови и застрахователни услуги, здравни специалисти, преподаватели и учители, така и за професии, обслужващи производството и строителството. Налице е и сериозен недостиг в областта на туризма.

Излишък от кадри

Излишъкът се дължи на наличието на неквалифицирани и нискообразовани кадри.